Какво се случва, когато децата прекарат 8 часа без интернет

Какво се случва, когато група тийнейджъри останат без достъп до интернет и модерни технологии за един ден? Детският психолог Екатерина Мурашова описва в книгата си необичаен експеримент, разказва Обекти.бг.

68 деца и тинейджъри на възраст между 12 и 18 години доброволно прекарали сами осем часа без достъп до каквито и да било средства за комуникация (мобилни телефони, интернет и т.н.) Без да включват компютър и други електронни джаджи, нито радио, нито телевизия. Можели да се занимават самостоятелно с всякакви „класически“ дейности: писане, четене, свирене, рисуване, разходки и т.н.

Авторът на експеримента, семеен психолог, искал да провери хипотезата, че младите хора днес се забавляват често с неща, които не са направили сами, че не са способни сами да си намират занимания и са напълно незапознати с представата за собствен свят на въображението.

Според правилата на експеримента на следващия ден младежите трябва да разкажат как са се справили с това да останат сами при посочените условия.

Те можели да опишат как са се чувствали по време на експеримента и да водят записки за мислите и действията си. В случай на прекомерно безпокойство, дискомфорт или стрес, ръководителите на проекта препоръчвали незабавно прекратяване на експеримента, записване на времето и причината за прекратяването му.

На пръв поглед идеята изглеждала съвсем безобидна. Ето защо психологът, който организирал експеримента, бил убеден, че той ще бъде съвсем безопасен.

Никой не очаквал резултатите да са толкова шокиращи.

Само трима от 68-те участници достигнали края на експеримента – едно момиче и две момчета. Трима от участниците били споходени от мисли за самоубийство. Петима преживели интензивни пристъпи на паника.

27 изпитали симптоми като гадене, изпотяване, замайване, горещи вълни и болки в корема. Почти всички изпитвали страх и тревожност.

Новостта на ситуацията, както и техния първоначален интерес и радост от това, че са сами със себе си, се стопили при почти всички участници в началото на втория или третия час.

„Едно героично момиче, които издържа до края на проекта, ми донесе дневник, в който беше описало подробно как се чувствало в края на осмия час“, споделя един от психолозите.

След като го прочел, той започнал да изпитва някои от физическите симптоми на тревожност, които много от участниците са преживели. По етични причини записките на участниците не са публикувани.

Какво правили тинейджърите по време на експеримента?

- Готвели си ядене и се хранили.

- Чели или се опитвали да четат.

- Писали домашни (експериментът бил проведен по време на ваканцията, но много от участниците грабнали тетрадките от отчаяние).

- Гледали през прозореца или обикаляли из апартамента.

- Излизали навън до близкия магазин или кафе (общуването било забранено по време на експеримента, но те решили, че продавачите и касиерите не се броят).

- Редили пъзели или конструирали модели с лего.

- Занимавали се с изкуство или се опитвали да рисуват.

- Вземали си душ.

- Разчиствали стаята или апартамента.

- Играели си с куче или котка.

- Тренирали в салона или правели упражнения.

- Записвали чувствата и мислите си.

- Писали писма на ръка.

- Свирили на китара, пиано или друг музикален инструмент.

- Трима писали поезия или проза.

- Едно момче прекарало пет часа, возейки се из градските автобуси.

- Едно момиче бродирало.

- Едно момче отишло на увеселителен парк.

- Едно момче пропътувало града от единия край до другия (около 25 км).

- Eдно момиче отишло в музей; едно момче отишло в зоопарка.

- Едно момиче се молило.

- Почти всички участници се опитали да спят в даден момент, но никой не успял, заради необичайните мисли, които не спирали да се въртят в главите им.

След прекратяването на експеримента 14 от тинейджърите веднага влезли в социалните мрежи, 20 се обадили на приятелите си по мобилните телефони, трима извикали родителите си, а петима отишли да видят приятелите си на живо. Някои включили телевизора или започнали да играят компютърни игри. В допълнение почти веднага сложили слушалките в ушите си.

Всички симптоми на стрес изчезнали веднага след прекратяването на експеримента. 63-ма от младежите признали, че случилото се им било полезно, защото им е дало възможност да научат повече за себе си. Шест са повторили експеримента сами, твърдейки, че на втория, третия или на шестия път са успели да издържат целия ден без сериозни проблеми.

Описвайки какво се случва с тях по време на експеримента, 51 души са използвали фрази като „зависимост“, „оказва се, че не мога да живея без...“, „доза“, „лишаване“, „нуждая се“... и т.н. Всички, без изключение, казали, че са изключително изненадани от мислите, които минавали през главите им по време на експеримента, но били неспособни да ги изследват рационално заради общото влошено душевно състояние.

Едно от момчетата, които завършили успешно експеримента, прекарало 8-те часа, лепейки модел на ветроходен кораб, с почивка само, за да яде и да разходи кучето. Другото момче прекарало времето, подреждайки нещата си. Те са единствените, които споделят, че не са изпитвали отрицателни емоции по време на експеримента.